Свърши ли времето на мениджмънта?

 

В днешно време, опитите да контролирате хората в корпоративната среда, може да се окаже контрапродуктивно.

 

В продължение на темата за промените в начините и формите на управление, които застъпих в поста си "Има нещо „повредено“ в начина, по който управляваме организациите. Чувстваме се изтощени", ви предлагам превод на статията "Is the era of management over?" на Andrew Chakhoyan, Founder and Managing Partner, Strategic Narrative Consulting, публикувана в страницата на Световния икономически форум. 

 

 

 

"Ключът към управлението е да се отървем от мениджърите", посъветва Рикардо Селлер, чийто

 TED Talk става популярен, въвеждайки термини като "индустриална демокрация" и "корпоративно преустройство". Важно е да се отбележи, че г-н Semler не е представител на академичната общност или експерт по управленски теории - той е главен изпълнителен директор на успешна индустриална компания. Мнениeто му едва ли не съвпада с преобладаващата част от основните подходи в теорията за организационния дизайн, но може би е време да предефинираме понятието "мениджър" и да поставим въпроса дали идеята за "управление", във вида, в който сме я наследили от индустриалната ера,  не е  изчерпала своята полезност.

 

Световната банка оценява размера на глобалната работна сила на около 3,5 милиарда души и не може да се каже непременно, че наетите днес, ще преминат скоро или дори в средносрочен план, към структура без управление. По-голямата част от работата, свързана с човешкия труд, все още се извършва най-добре в традиционната организационна структура.

 

В свят на VUCA (непостоянство, несигурност, сложност и двусмислие), технологичните еднорози ще бъдат първите, които ще приложат пост-йерархичен модел. Истината е, че някои вече го правят. Днешният конкурентен пейзаж се определя от една дума: disruption (разрушение). Идеите за постепенен напредък, непрекъснато подобрение и оптимизация на процесите просто вече не отрязват истинската ситуация - тези практики са необходими, но недостатъчни. Днес е невъзможно да се изгради траен успех без "intrapreneurship (вътрешното предприемачество)" - създаване на нови идеи, в рамките на самата организация.               

Организационните дилеми, пред които са изправени амбициозните "дисръптъри" са най-добре илюстрирани от Netflix. Техният гуру за човешките ресурси, Пати МакКорд, идентифицира проблем, който изглежда очевиден в ретроспекция: както бизнеса расте, така и тяхната (на човешките ресурси) сложност. Но това се дължи на намаляването на плътността на таланта или делът на тези, с най-високи резултати в организацията.

 

 

Т.нар. "slide deck", инструмент която тя разработва заедно с главния изпълнителен директор на Netflix, Рийд Хейстингс, става много популярен, а Шерил Сандберг го нарича "възможно най-важният документ, който трябваше да излезе от Силиконовата долина". Пати МакКорд обаче не печели популярността си,  идентифицирайки проблемите, а привлича вниманието на всички с нестандартните решения, които предлага: "През годините научихме, че ако поискаме от хората да разчитат повече на логиката и здравия си разум, вместо на формалните политики, в повечето случаи ще постигнем по-добри резултати, на по-ниска цена. "

 

Коментарите, по отношение корпоративната култура на Netflix често са фокусирани върху конкретните им политики в областта на човешките ресурси, като възможността сам да си разрешиш ваканция или липсата на отчети за пътни разходи, но това са просто са елементи от една по-голяма визия - голямата сложност на бизнеса не е нужно да бъде управлявана със стандартни процеси и непрекъснато увеличаваща се бройка правила. Пати МакКорд застъпва тезата, че е нужно да се ограничава тиранията на процедурите, да се привличат високо-резултатни изпълнители и да им се позволи да се самоуправляват, в среда на максимална гъвкавост.

 

Днес ние определяме управлението като процес на организиране или контролиране на нещата или хората. И ако това не е червен флаг за всеки изпълнителен директор, ръководещ всичко, различно от фабрика за домашни потреби. Контролирането на нещата вече не изглежда правдоподобно, а контролирането на хората е абсолютно контрапродуктивно. Стив Джобс го казва най-точно с думите си: "Няма смисъл да наемам умни хора и след това да им казвам какво да правят; ние наемаме умни хора, за да могат те да ни кажат какво да правим." Съ-основателят на Apple основателно се смята за един от най-големите визионери на нашето време, но ако се бе родил в 17-ти век или дори 50 години по-рано е съмнително, дали това изявление щеше да резонира по същия начин у неговите съвременници. Ерата на пост-мениджмънта едва започва да изгрява. И това се дължи на непрекъснато ускоряващия се темп на технологичния прогрес, който е отговорен за разрушаването на старите парадигми.

 

В пред-индустриалното общество, наличието на "умни хора" , които да съветват земевладелците какво да правят, не би довело до по-добри икономически резултати. В най-добрия случай, това би предизвикало насмешка. По онова време няма причини, които да предполагат, че производството и нарастването на населението не са част от едно цяло. Докато разделението на труда е отличителен белег на индустриалната ера, днес става все по-трудно умственият труд (т.нар. работа тип "бели якички") да се анализира и разпределя под формата на конкретни задачи . Независимо от начина, по който описваме настоящето, било то дигитална епоха, ерата на четвъртата индустриална революция или "втората машинна епоха", всичко се свежда до това, че всяка работа, която изисква надзор, се прехвърля на роботи и алгоритми. Нестандартната, творческа, експериментална работа, от друга страна, естествено не се поддава на управление.

 

Втората фундаментална промяна, която виждаме днес, е, че подходът на изготвяне на план и в последствие изпълнението му, вече не е адекватен. Това, което някога бе "справяне с различни проблеми", сега се разглежда като адаптиране към бързо променящата се среда. Стратегията, която познаваме, е мъртва. Справянето с несигурността е предизвикателство номер едно и макар и клише, това е също така е възможност номер едно. Ако организацията не е дисръптър, това е ясен знак, че някой ще промени правилата на играта преди нея.

 

 

 

Същественото от казаното до тук е, че йерархичният режим на управление вече не е подходящ за предизвикателствата на съвременната икономика. Всеки стълб на една традиционна организация е в процес на преход. Статуквото често е защитавано от бизнес речника: директорите - насочват, президентите - председателстват, а мениджърите - управляват. Но всички тези дейности добавят много по-малко стойност от преди. Те ограничават иновациите и задушават творчеството в търсенето на ред.

 

Познаването на контекста, периферното виждане, дизайнерското мислене и мултидисциплинарния подход - всичко това са термини, които са популярни в съвременния офис. И заслужено. Проектно-ориентираната организация, без титли - където вчерашният член на екипа е днешният лидер - може да осигури гъвкавостта и пъргавината към които се стреми бизнеса.

 

"Контекст куратор" е нов термин, който Chakhoyan би искал да въведе в речника. Ръководенето на проект не опира до възлагане на задачи и наблюдаване на изпълнението, а до предоставяне на правомощия, дефиниране на по-широкия контекст и свързването органично работата на един екип с останалата част от организацията. Следвайки примера на Netflix и стремежа към по-висока плътност на таланта е само половината битка. Оформянето на контекст (среда), в който високо-резултатни изпълнители могат да изпъкнат, вместо да бъдат управлявани, е ключът към разгръщането на пълния им потенциал.

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Featured Posts

Свърши ли времето на мениджмънта?

20/06/2018

1/10
Please reload

Recent Posts
Please reload

Search By Tags
Please reload

Follow Us
  • Facebook Long Shadow